“Вароша! Ах, тази проклета и ненавистна от турците българска махала, в кафенетата на която се събираше всичко по-учено, по-будно, по-интелигентно за срещи, свиждания, шушукане, учение, новини и т.н. и която напоследък бе станала като трън в очите на всички ония от турците, които мразеха българите и които, както се знаеше, чакаха само удобен момент и веднъж завинаги да свършат с нея”. (Из „Спомени отпреди и след Освобождението” на Никола Лазарков)
Местонахождението на храм „Св. Никола” в началото на източната част на Дупница не е случайно. Преди Освобождението от османско владичество градът ни е бил разделен на участъци, а участъците – на махали. Махалата, в която се намира черквата, се е наричала Варош (с турското наименование Кебир варош махале-си). В същия участък, според тогавашното разпределение на града, се е намирала махалата Хисарлъка. В двете махали е живяло компактното българско население, затова тук са се намирали църквите, училищата и гробищата. „Но и там, в тия махали, животът на българското население се чувстваше някак по-свободен и по-запазен”, пише в спомените си краеведът Никола Лазарков (1858 – 1930г.). След Освобождението Хисарлъка се преименува на Александровско отделение (на името на руския император Александър II), а Варош става Николаевско отделение (На името на императорския брат княз Николай Николаевич). Днес храм „Св. Никола” се намира на ул. „Николаевска” №61.
Снимката на стара картичка с изглед към храм „Св. Никола“ е от книгата на Никола Лазарков „Спомени отпреди и след Освобождението“.