През месец ноември 2019 година започна възстановяване на най-стария храм в Дупница „Св. Никола“. Решението за това е на Софийската света митрополия в лицето на Софийския митрополит и Патриарх Български Неофит и е сведено до знанието на Дупнишкото архиерейско наместничество през месец април тази година. В тази връзка Комисията по вероизповеданията към Министерския съвет чрез Софийска света митрополия е предоставила на Архиерейството за нуждите на черквата 10 000 лева. Същевременно от около половин година затворената за миряни вече четвърто десетилетие църква има свещеник. Това е отец Иван Айдаров, който е амбициран с помощта на дарители и доброволци да върне към нов живот ценната за паметта на Дупница черква.
Отец Иван Айдаров
Разбира се, отпуснатите 10 000 лв. са крайно недостатъчни за пълното възстановяване на поругавания в продължение на много години храм. С част от тази сума ще бъде монтирана нова дограма, а остатъкът, който няма да бъде много голяма сума, все още не е решено за какво ще бъде вложен. Затова отец Айдаров обмисля в началото на 2020 година да започне благотворителна кампания за набиране на средства. Ще бъде открита банкова сметка, на която всеки ще може да дари сума според желанието и възможностите си. Свещникът е разговарял със строителен иженер, според когото за възстановяването на храм „Св. Никола“ ще са необходими около 70 000 лева.
„В църквата наистина има много работа. Надявам се в благотворителната кампания да се отзоват повече хора, за да може този храм да не тъне в запустение, да може да отвори отново врати за богомолния народ и да започнат да се служат литургии в него. Вярвам, че църковният живот и енорията около храма ще бъдат съживени. Дано след Нова година се намерят добри хора. Слава на Бога да се случи това за най-стария храм в Дупница, той е част от нашата история. Аз вярвам, че дупничани са вярващи хора и ще помогнат да се възстанови храма. Имам силна надежда и вяра“, каза отец Иван Айдаров.
Необходимата сума е голяма, независимо че в мандата на кмета Първан Дангов през 2005 година бе реставрирана фасадата на „Св. Никола“ и бяха благоустроени площите около нея с финансиране от проект „Красива България“. Остана обаче още много несвършена работа, най-вече вътре в храма. Необходимо е включително почти изцяло ново изографисване, тъй като огромна част от стенописите са престъпно унищожени и не могат да бъдат реставрирани.
Всъщност черквата „Св. Никола“ е една от многото жертви на духовното варварство, което властва в Дупница (по израза на Тихомир Меджидиев, краевед) по отношение на паметниците на културата. Храмът е архитектурен паметник на културата (смята се, че е дело на майстор Миленко), а стенописите (изографисани от иконописци от Самоковската и Дебърската школи) и иконостасът – художествени културни ценности.
Въпреки статута му на паметник на културата, през тези близо четири десетилетия, откакто храмът е затворен за миряни, е допуснато неговото разграбване и унищожаване. Огромна част от стенописите са заличени с полагане на сива боя върху тях, а кой, кога и защо е извършил това никой не знае. В добро състояние са единствено тези, реставрирани от зографа Валентин Йовкин преди десетина години по инициатива на Община Дупница в мандата на кмета Атанас Янев. Влагата е унищожила стените, а иманяри са разкопали част от пода в олтара, за да търсят или злато, или свети мощи, които са безценно богатство, предполага отец Айдаров. Една немалка част от ценните икони са откраднати. Задигната е включително и електрическата инсталация заради медните кабели и сега там дори няма ток и е необходимо наново да се прокарва електричество.
Освен това няма никакви църковни утвари, необходими на свещеника. От църквата липсват и много ценни книжа и регистри. Не е ясно дали са откраднати или са изгорени за отопление от бездомник, който преди известно време живял в продължение на около 6 месеца в черквата. Все пак са останали няколко богослужебни книги, написани на църковнославянски език и създадени специално за църквата, доволен е и на това отец Айдаров, който увери, че ще се погрижи за тяхното съхранение.
Част от общото занемаряване на храма е и старият гробищен парк, който се намира в двора му. Тук лежат костите на редица духовни водачи на Дупница. Сред тях са последният български архиерей на Самоковска епархия – Ефрем Митрополит Самоковски, народният будител Димитър Бисеров – Околията – духовен апостол на Дупница и Северна Македония, основател на читалище „Зора“ – първо в Югозападна България и четвърто в страната; Никола Лазарков, от чиито записки черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението, Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, изградил Градската градина, депутат, активен общественик, баща на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и създател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов – командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия; д-р Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деец Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни граждани на Дупница. Смята се, че тук е погребан и Апостола на свободата Георги Измирлиев – Македончето, чиято къща пред Учителския институт бе затрита напълно преди десетина години.
Запустението на гробището не убягва на група активни граждани, които преди около три години организираха акция по почистване на околохрамовото пространство. За да е в приличен вид, обаче, е необходима постоянна поддръжка, каквато няма. В момента се провежда нова гражданска акция, организирана от дупничанката Даниела Борисова. В нея се включиха 13 доборовлци, които в неделя заедно с отец Иван Айдаров започнаха почистването.
Гражданите отделиха повече от пет часа в почивния ден и благодарение на усърднита им работа изпод пръстта и храсталаците бяха открити алеите около няколко гроба. Отсранени бяха и купища отпадъци, някои от които удивиха доброволците. Например опаковки от хранителни продукти, произвеждани през 90-те години на минали век, които скоро биха могли да станат музеен експонат. В акцията на доброволни начала се включи и фирма, която осигури камион за извозването на боклуците.
