Черквата „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец” от XVII век е най-старата в Дупница. Намира се на ул. „Николаевска”№61 в квартал „Спартак”, наричан от местните жители Горна махала. Храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Главен строител на църквата е прочутият възрожденски архитект и строител майстор Миленко, архитект на южното крило на Рилския манастир, а стенописите и запазените стари икони са дело на най-добрите майстори от Самоковската и Дебърската школи.
Първоначалната постройка на черквата е изградена през 1609 година от ктитора й йеромонах Георги. След по-малко от две десетилетия е разрушена от турците и през 1623 година е възстановена от същия йеромонах. Той е и първият свещенослужител в храма, гробът му е открит в църквата. В нея е погребан и един от последните български архиереи на Самоковска епархия – Ефрем, митрополит Самоковски. Над вратата на черквата е имало надпис с датата на първоначалното й съзиждане, но при обновяване и разширяване през 1843 – 1844 година е бил зазидан в стените й. Тогава е направена една от най-големите реконструкции на храма. Ремонтът бил разрешен със специален султански ферман, който строго забранявал разширяването й, но българите не го спазили.
Черквата „Св. Никола” представлява трикорабна базилика с дължина 13 м и широчина 7 м. Корабите са разделени с по два реда от по 5 цилиндрични каменни колони, дебели 0,50 м. Красиви арки свързват колоните както помежду им, така и с отсрещните стени. В тях са зазидани гърнета за подсилване на резонанса, на което се дължи и невероятната акустика в храма. Иконостасът е направен от тухли. Представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони.
Отвън храмът представлява четириъгълна сграда, широка 9 метра и дълга 26 метра. Изградена е от речен камък, червени тухли и пясъчник, които се редуват на пояси. Под покрива цялата църква е опасана от красив корниз. На южната, източната и северната стена са иззидани тухлени кръстове, по един между всеки два прозореца. Храмът има три входа, като задният в миналото се е ползвал за женското отделение.
Според местните предания един от заличените стенописи на входа на църквата, пресъздавал сцена от Баташкото клане.
Легендата разказва, че башибозукът, завърнал се от масовото избиване на българите край Батак при потушаването на Априлското въстание, се канил да извърши кървав погром и в Дупница. Голяма част от българското население се скрило в храма „Свети Никола”, а влиятелният и благороден турчин Бекир Ефенди със своето застъпничество ги спасил. Тогава неизвестен автор изографисал в черквата стенописът, посветен на едно от най-кървавите събития в българската история.
До храм „Св. Никола” се намира старото гробище на Дупница, което съществува отпреди Освобождението. Само по себе си гробището също е исторически паметник, тъй като тук лежат костите на редица духовни водачи на Дупница. Сред тях са народният будител Димитър Бисеров – Окулията – духовен апостол на Дупница и Северна Македония, основател на читалище, основател на читалище „Зора“ – първо в Югозападна България и четвърто в страната;
Никола Лазарков, от чиито записки черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението, Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, изградил Градската градина, депутат, активен общественик, баща на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и създател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов – командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия; д-р Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деец Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни граждани на Дупница. Смята се, че тук е погребан и Апостола на свободата Георги Измирлиев – Македончето, чиято къща пред Учителския институт бе затрита напълно преди около 15 години.
По времето на социализма храм „Св. Никола” е превърната в „гробищна“ черква и дълго време тук са се служили само опела. Това, че преди Освобождението тук единствено българското население е посрещало Коледа и Великден, както и недоволството на миряните от Горна махала, е било без значение за тогавашните власти. Така, с течение на времето, в съзнанието на гражданите храмът започва да губи своята културна и историческа стойност и днес дори хора на средна възраст я възприемат като „черквата на старите гробища”. След преместването на градските гробища в квартал „Прогона” през 80-те години на миналия век църквата съвсем е изоставена и в продължение на следващите 40 години многократно е ограбвана и осквернявана.
Днес сме свидетели на възраждането на храма. В периода септември 2021 г. – април 2023 г. бе извършена цялостна реставрация и на 23 април, Светли четвъртък, 2023 г. се състоя тържественото откриване на обновената черква. Главен дарител на дейностите по възстановяването на „Св. Никола” е Юлиан Манов, а дарителската кампания започна свещеника на черквата протойерей Иван Айдаров, като прието послушание от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. До решението на патриарх Неофит да бъде възкресен най-старият храм в Дупница пък се стига по идея на Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. Протойерей Иван и ктиторът Юлиан Манов положиха огромни усилия за ремонта и реставрацията, а след откриването на храма продължават своята мисия за възстановяване на неговата културна и историческа стойност в съзнанието на гражданите на Дупница и България. Разбира се, не по-малко важни са и всички останали по-малки дарители, на които Църковното настоятелство при храм „Св. Никола” ще разчита и занапред.
ЖИТИЕ НА СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: „Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи.